Б Б Б Б Б Б

Б Б Б Б Б Б Б

Без нейното искане нещо(то) я закотви тук, където живее без съседски прозорци под носа й, но с много дървета и птици съседи. Тя нямаше мечти за това "тук". Фантазии по живот, извън границите на България не й дохвръкваха. Житейска случайност. Нещо съществено се случи без да имаше нуждата предварително да се представи. Преди тя да се усети, то стана това, което е живота й. 

Вгради се в тази облагородена природа. Тук първо видя що е нормално, неопушено, непияно битие. Тук разбра живот без омраза, без злоба, без урагани от раздори, без ругатни нито пък псувни по майчен адрес. Допадна й спокойния тон в разговор.

Учитивото държание един с друг я "изглади". Хареса й зачитането на другия. Тук вярата в бога е част от възпитанието за социално държание, без задължения към религията. Така е в средата, в която живее. 

Избра цености, несвързани с трупане на пари. Отряза пушене, алкохол, козметика, робство на модата, абонаменти на книжна преса, кола, телевизор, ресторанти, седене на маса до сутринта. Заеми и давене на заеми не познава. Собствен покрив й дава нейното "у дома". Парите стигат дори и да види нещо от света. Простира се според чергата, винаги закриваща нозете й. Стига за този кратък момент, наречен живот. Не забелязва как той тече - спокойно, увлекателно, бъзро - един човешки дълъг живот, пълен с изненади, разкриващ чудеса, чудеса …. 

С внимание към нея и другите, ограничи грижите до най-ниско ниво. Проблеми не си създава. За здравето лекът е спокойствие и пак спокойствие. Тя лежи на собствените си ръце. Самоотговорност е един вид щастие за нея. Личната независимост не продава на никаква цена.

От първия момент не съжалява да е оставила балканските привички, груби като неодялан камък и убийствено опасни като жилещи оси. Нищо не й липсва оттам. Свободата и чистотата и реда и човешките прилични отношения не донесе от български земи. 

Извън България може би да има общност за напиване, за псуване, за нагрубяване, за нараняване, за измами, за обиждане, за безкрайни кавги по темата пари, за прословутото "искам, но не мога", за оплюване по политически теми … Всичко това я изгони от такива среди. Като чуе някъде и то много рядко български език, не се обажда. Обикновенно такива български мигранти са залепели ухо на телефона и с напрегнати черти говорят само за грижите си. Подразбира се какво търсят тук без да са тук. Презират нереда на България, но без България са слепи за реда на това "тука".

Житейско предимство е да се познават двата края, но за живеене е - там или тука - с тяло, с дух и с душа, ми казва за сбогом моята гостенка, а погледът й ме облива с топлота.

…………………..

Диша, пее, мисли тя.

Степта е свобода.