м м м м м

м м м м м м м

м м м м м м м м м

Малка спретната къщурка, 

с две елхи от пред,

куминче облаци върти.

Очи-прозорци гледат към света.

Хоризонтът в силуети на била. 

Двойка птици се разхожда над земя.

Врата - усмихната уста.

Вятърът камбанки люшка.

Звъна им котка буди,

детенце припка с нея на прагб -   

с език снежинки лови,

през пролет викб на кукук брои, 

слухти ударите на прецизния кълвач,

с пеперудите танцува,

есента с птиците на юг пътува.

Малка спретната къщурка, 

с две елхи от пред,

закътана в горската пазухб.

Орли над нея кръгове въртят.

В полянката й сърни пасят.

Косове й пеят в утро и по късен час. 

Лисицата е нощния й гост. 

По стените й сенки в танц развихрени,

чертае огъня в нощта.

Велуреният вик на совата се меси със картини ... 

далечно минало, рисувано от бащина ръка

за детенце малко, викащо: рисувай пак и пак.

А днес таблата, станали действителност,

очудват, питат: 

Как можаха рисунките да оживеят?

Отговор да има не е нужно. 

Загадката се вля в дествителността. 

Ей така.

посветено на П.К..Д.